Надомна работа с много желание и късмет може да си намерите. Тя ще е или нещо онлайн (сериозно разбира се), като писането на статии, работа със специални програми, преводи и т.н. или да изработвате нещо. И в двата случая ви трябва кротко бебе. Моите и двете обаче не бяха такива. Сутрин ставаха преди мен, така че идеята ми да ползвам момента докато спят, за да работя нямаше как да се осъществи. Отлагах сядането на компютър за по-късно, оправях детето, правя закуска, храня го и му оставям някоя играчка, за да открадна малко време да си проверя поне пощата. Имаше моменти, в които то успяваше да се заиграе и аз можех да пробвам да напиша някоя статия. Обаче статията не се пише, когато ти и кажеш, а когато тя реши да се оформи в съзнанието ти. Понякога момента съвпадаше с кроткото дете, друг път настъпваше точно, когато то искаше да спи, да играе с мама, да хапне, да поплаче и други бебешки работи. И аз прекъсвам писането, ако въобще съм го почнала, както например сега, за да отида да ги взема от детската градина….
…. малко по-късно открадвайки отново минути сядам пред компютъра, но мисълта ми безследно се е загубила. Така с известни прекъсвания успявам да съчиня един абзац, който няма почти никакъв смисъл и решавам да си почина четейки някоя статия за отглеждане на деца, със сигурност не като моите. Идва заветния миг на обедния сън, когато по-скоро ми се иска да легна с детето, а не да пиша, но трябва да използвам момента. И о чудо, статията като по магия върви и съм готова за един час с нещо, което ме е мъчило цяла сутрин. Решавам да напредна малко с работата, но пък е добре и да приготвя следобедна закуска за детето или да си помогна с вечерята или да го приспя отново или каквото се сетите. Задачи винаги има достатъчно. Следобед е време за разходка, после таткото си идва и ако поеме за малко детето, мога и да напиша нещо. А мога и да не напиша :)
Доста пъти ми се е случвало след като прочета това, което съм писала с помощта на детето, то да няма нужния смисъл и да трябва да се пише наново. Понякога в текста са се вмъкнали думи, които съм казала на детето, докато пиша, май не е лоша идея да почна да пиша приказки. Много често сме писали двамата, добре, че има проверка на правописа, която ми помага да не изпращам 0 и 1 в текста или други случайно натиснати клавиши от помощник-писателя.
Та така работих аз от вкъщи. Някакси успявах да се справя, но сега като погледна назад и ми се струва мисия невъзможна. А тия с кротките деца да ме оправдаят, че може и по друг начин. Но при мен определено трябва да си многоръкия Шива, за да работиш по време на майчинството.
Историята участва в юбилейната игра на JobTiger, по случай десетият им рожден ден, за интересни истории, свързани с работата. За повече информация посетете блога на JobTiger.
Read more...
