Страшно ли е да останеш без работа? От какво се боят хората? От липсата на доходи, от липсата на някой, който да ги упътва, от рамките, с които са свикнала, от загубване на рутината? Опитах се да си обясня какво подтиква хората да бързат да си намерят работа, ще ми е интересно да чуя и вашето мнение. А може би аз познавам само такива, на които им се работи и има други, които не се притесняват да го карат ден за ден и не работят и не търсят усилено платено занимание?
От няколко месеца двамата възрастни в нашето семейство сме съкратени и получаваме обезщетение за безработица. Съкратиха доста голям брой колеги и повечето от тях побързаха да си намерят работа още в първия месец, а някои дори по-време на предизвестието. Да кажем, че част от тях имат семейства или заеми, а други даже и двете. Но има и такива, които могат да си позволят да останат някои и друг месец без работа поне според мен. Стана ми чудно така ли сме програмирани, че не можем да не работим. Ако не от финансова гледна точка, то от позицията на това, че не знаем какво да правим с времето си и притеснението за пари винаги ще ни ръчка и напомня, че не можем да оцелеем дълго така. А дали е така наистина?
Ние решихме да си позволим тези месеци почивка - първо, че получаваме обезщетения и второ, че имаме някакви спестявания и странични доходи (искате ли публикации по тази тема?), които да ни позволят да поемем въздух и да не прекарваме дните си в колелото от 8 до 5. Но постоянно получаваме подпитвания от роднини и не само не си ли търсим работа, кога смятаме да почнем да работим, какво мислим да правим, няма ли да ни омръзне да седим вкъщи. Толкова дълбоко ни е вкоренено, че трябва да работим, да си намерим работа, да ходим на работа, че не си даваме сметка, че има и друг начин. Учим и децата така - детска градина, училище, университет и после си намираш работа и край. А начини има, но ни трябва време и смелост, за да ги намерим и да ги последваме. Да не ни е страх, че може да се провалим. Да не се притесняваме какво ще кажат другите. Да не вървим по общия модел.
Толкова ли е страшно да си без работа? Тази стандартната, която всички покрай теб вършат, някои с нежелание и мъка, други с огромно удоволствие? Сигурно е страшно, ако живееш от заплата до заплата и нямаш никакви спестени пари. И разчиташ само на сигурната си работа, която може да изчезне в един миг. Страшно е, ако имаш много заеми за неща, които не ти носят доход, а само се обезценяват. Но ако ги няма налице тези обстоятелства, защо хората се притесняват да останат без работа. Не са свикнали да не правят нищо ли, не могат да измислят друг начин да изкарат пари освен да работят за някого? Ние от както сме съкратени имаме достатъчно занимания, не е като да седим и да не правим нищо. Даже на моменти се чудя, ако бяхме на работа как щяхме да смогваме.
Когато останеш без работа се задействат други сили, които те карат да измислиш алтернатива за изкарване на пари, но не само. Нещо, което отдавна си искал, нещо полезно, нещо, което ти доставя удоволствие. Позволи си да се отпуснеш, приходите ще дойдат сами. Ако ден след ден след ден само се притесняваш, че нямаш тази толкова ценена от всички реална работа, в крайна сметка ще побързаш пак да се включиш в колелото и не се знае кога ще имаш следващата възможност да излезеш от него. Може би чак като се пенсионираш. Не е ли тъжно това? Животът ни не трябва да се изчерпва с ходенето на работа.
Вие може ли да си позволите да останете без работа? Страх ли ви е от това?
Ако публикацията ви е била полезна, помогнете й да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме facebook
0 comments:
Публикуване на коментар