Започнах тази работа на
шега преди няколко години. Първо пишех
статии за сайта на фирмата, в която
работех тогава. Темите бяха разнообразни
- свързани с фирмата, с нещата от живота,
които вълнуват мен и колегите ми, с
интересни и любопитни събития. Така
постепенно се понаучих да пиша. Защото
писането не е толкова лесно, колкото се
предполага и не всеки може да го прави.
Освен интересно, много е важно да пишеш
правилно и грамотно, да умееш да представиш
идеята си, да заинтригуваш читателя.
И други потребителите на сайта започнаха да се оплакват, че не им се плаща, писахме няколко пъти до ръководството, а те обещаха да направят промени. Но не такива каквито на нас ни се искаше. Парите не ни ги изплатиха, а промениха заплащането. Вече нямаше да се плаща на всяка публикувана статия (не че досега са плащали, само така го изчисляваха), а от всички статии, качени през дадената седмица ще се избере една и автора и ще получи 10 лв за нея.
Доста хора се отказаха да пишат след тази случка, а статиите намаляха все повече и повече. Вече никой не пише в сайта, последната статия е от 11 септември, символична дата. Аз и до ден днешен не съм си получила парите, макар че писах не знам колко писма до тях и изхабих доста нерви.
За заинтересуваните сайтът беше bgreporter.com, вече дори не съществува. Идеята беше добра, всичко потръгна добре, но те се оказаха ужасно некоректни и към читателите и към писателите си. По този начин не се прави бизнес, да се използват хората и да се печели на техен гръб.
Единственото положително нещо за мен от цялата работа е, че имах възможност да започна да пиша статии. По този начин понатрупах опит и сега използвам този опит да работя за други хора и да печеля от това. Пиша статии не само в моите блогове, но и в няколко други сайта и следващата ми статия тук ще бъде за това как намерих хора, за които да работя, а понякога и те намират мен.
Read More
След като придобих
малко опит, случайно открих сайт, в който
публикуваха написани от теб статии и
обещаваха заплащане за това. Офертата
звучеше добре. Плащаха между 1 и 5 лева
на статия, а за снимки между 1 и 3 лева
(не на снимка, а общо за няколко снимки,
обединени от дадена тематика). Започнах
да пиша статии за тях, а те да ги публикуват.
Харесваше ми, хората ги четяха, коментираха,
имаше много други автори, много по-добри
от мен, с чудесно написани статии. За да
ти платят трябваше да събереш сумата
от 50 лв. Събрах я и я надминах, но парите
така и не дойдоха.
И други потребителите на сайта започнаха да се оплакват, че не им се плаща, писахме няколко пъти до ръководството, а те обещаха да направят промени. Но не такива каквито на нас ни се искаше. Парите не ни ги изплатиха, а промениха заплащането. Вече нямаше да се плаща на всяка публикувана статия (не че досега са плащали, само така го изчисляваха), а от всички статии, качени през дадената седмица ще се избере една и автора и ще получи 10 лв за нея.
Доста хора се отказаха да пишат след тази случка, а статиите намаляха все повече и повече. Вече никой не пише в сайта, последната статия е от 11 септември, символична дата. Аз и до ден днешен не съм си получила парите, макар че писах не знам колко писма до тях и изхабих доста нерви.
За заинтересуваните сайтът беше bgreporter.com, вече дори не съществува. Идеята беше добра, всичко потръгна добре, но те се оказаха ужасно некоректни и към читателите и към писателите си. По този начин не се прави бизнес, да се използват хората и да се печели на техен гръб.
Единственото положително нещо за мен от цялата работа е, че имах възможност да започна да пиша статии. По този начин понатрупах опит и сега използвам този опит да работя за други хора и да печеля от това. Пиша статии не само в моите блогове, но и в няколко други сайта и следващата ми статия тук ще бъде за това как намерих хора, за които да работя, а понякога и те намират мен.